Тази тапия я пиша на Вълчан Войвода

Тази тапия я пиша на Вълчан Войвода, Алтън Стоян и Драгул войвода. Коюмджийското е на високо място. Много работи сторихме на това място дето е на Балкана Васильовски. Коюмджийската мара е между село Шиповка и село Лесидрен помежду теке Василина и Невиш кале до голямата Яворова поляна. Надоле е Василиловски Креставци, Скоков дол, Гущеровски дол и Кози дол.
Като се качиш горе у глухо място дето започва големия дол и от другата страна е Курт дере. Кога придоде много вода кат вали у длъбнато място има два кладенеца дека ги викат Горчивото и Сладкото кладенче. Като тръгнеш от река Лесидренска и минеш покрай местото Келка на дясна страна има една река дето влиза у тази река и нагоре има едно голямо дере. Тука на Смесите имаше един манастир разрушен и се викаше Свети Никола.
От това място нагоре из дерето път минава покрай една мара и в нея има скелети на убити помаци и над нея има чифлик. .. .. ..
Ще вървиш все нагоре из дерето и на високо ще излезеш на западна страна в Невиш кале. Южно от калето има мечи дупки и пред една от дупките изковахме един кръст. Като влезеш в устата на марата на дясната страна до скалата оставихме калауз. Горе дето започва това дере местото се казва Муа. От едната страна е Кудрет кале а от другата страна е Курт кая. Има стара пътека дето отива у Стъргопа краварник покрай Въртоп место, през гъста и непроходима гора и отиваш на местото Зедя и сетне по много лоша пътека се отива на Яворова поляна.
Пред тънката пътека над сладкия кладенец на един камък изковахме кокошка с три пилета. Тя е на 5 крачки на дясно от пътеката. Там оставихме калауз. Напред има тясно място и като сложиш кочия животните не могат да минат от едната мера у другата. На дясната ти страна е Сухата чешма, един голям становит камък и от него надолу се слиза в голямата урва дето води до Самоградното кале и Балдувиновата мара.
Като клекнеш да пиеш вода от Сладкия кладенец и като се огледаш наоколо ще зърнеш един камък и на него кръст и над него е едно котле. Като погледнеш напред зад пътеката ще видиш скала два човешки боя висока. На същата канара се гледа образ човешки и е изписан половин месец. Месеца е тапа и показва че това е вярното място. Тука има вход за марата и ние го затрупахме и замазахме с люкюм правен от същата скала та да не се познава. Нишана е изработен върху тапата и малко калауз има.
Като се очисти се отваря вход. Ние го запълнихме. Стига се до една грамада камъни. Пред тях има кандило а на стената има един котел без дръжка. Като излезнеш от тук на Шилигарника има голямо буково дърво дека расте и до него на една плоча има изкован кръст пергелия. Като обърнеш плочата на нея има нишани дето сочат за двата входа на къде Дунава и са писани крачките дека е затрупана и скрита книгата. Тя е напоена и увита цяла с восък.
Като отидеш на сухата чешма и урвата дека лови надолу слизаш на един камък като на Дикили таш да прилича. Там има затапено с олово място и на него е изработена отгоре Тапанджа и тя гледа дека са хвърлени катърите. На среща има една отвесна мара дека устата и са нагоре и зад нея има затрупана мара. Пред нея има камък като мечка да прилича и като да е клекнала и гледа нагоре накъде Куюмджийската мара. Помежду мечката и Коюмджииската мара има една харбия и под нея е вход дека води право у римското съкровище.
Там има 4 дупки дето слизат много дълбоко и долу вода тече. От сухата чешма дека е баш на Стъргата за излизане на Яворова поляна има голямо дърво. Едина му клон е на лакът и баш на лакъта е забит гредарски ексер полвин аршин дълъг. Гледа на седлото анадолско дето покрива устата на марите. На него има резки дето сочат входовете на тази мара.
Всичките входове затрупахме здраво и комините затрупахме с много асър чакъл и люкум правихме та да не може да се угади нищо що има отдоле. Зад седлото анадолско на малка скаличка изковахме знак два меха кръстосани, черти и други нишани. Под седлото дето затваря марата сложихме две вериги и после затрупахме много отстрана.
Като влезеш в марата напреде рязани дърва ще срещнеш и на изток тесен цепкол има. На него плоча е възправена и капан е направен. У бунара се слиза ала много асър чакъл турнахме. Назад ще се повърнеш у една соба. Там сърна оставихме и тя пази входа и Войводата рече повече кискиш да турим. Като отулиш големите камъни у голямата мара се влиза и това място здраво задънихме. Зад големия камък се стига до камъни сечени като за къща от 3 до 5 и 10 оки.
На едно терсене място на подмола има червена плоча тънка. От Лесидренските кариери я пренесохме и тука турнахме. Като се отвори това място у друга мара се влиза и има мехове кърджалииски дето пренесохме от Балдовинова дупка с наши другари в 1800 година след голямата обсада под предводителството на Емин Бълталъ Кърджалъ.
Той беше оставил много нанизи, накити и пара неброена. Много народ беше изклал и избил из Враца и града превзел и опожарил. Меховете са 29 на брой и са омешани с тархана и покрити със земя пред опушеното место......... (липсват страници)
… до оджака дупка ще се отвори и се влиза у Калайджийската мара. Много съдове бакърени има. На тезгяхите има много инструменти и тука оставихме 6 броя самари наши. У тях алтън пара сложихме емений Осман пазарски 2.000 броя, секвент фондукли 1000 броя, яремлек пара и други пари. На една страна на източна страна има зазидано.
Зад него има малка мара и вътре сложихме 20 козиняви торби с пари. Те са на Балдувина и има едно голямо буре до горе пълно с нанизи и до него са възправени 7 пушки с по 7 златни белезника. Те са пълни със синило. Под Калайджииското огнище има червена плоча писана. На нея има тапии нап

Αποτελέσματα (Βουλγαρικά) 1:

ТАЗИ ТАПИЯ Я ПИША НỌ ВЪЛЧАН ВОЙВОДА, АЛТЪН СТОЯН И ДРАГУЛ ВОЙВОДА. КОЮМДЖИЙСКОТО Е НА ВИСОКО МЯСТО. МНОГО РАБОТИ СТОРИХМЕ НỌ ТОВА МЯСТО ДЕТО Е НА БАЛКАНА ВАСИЛЬОВСКИ. КОЮМДЖИЙСКАТА МАРА Е МЕЖДУ СЕЛО ШИПОВКА И СЕЛО ЛЕСИДРЕН ПОМЕЖДУ ТЕКЕ ВАСИЛИНА И НЕВИШ КАЛЕ КОГЕНЕРАТОРНИ ГОЛЯМАТА ЯВОРОВА ПОЛЯНА. НАДОЛЕ Е ВАСИЛИЛОВСКИ КРЕСТАВЦИ, СКОКОВ ДОЛ, ГУЩЕРОВСКИ ДОЛ И КОЗИ ДОЛ.КАТО СЕ КАЧИШ ГОРЕ У ГЛУХО МЯСТО ДЕТО ЗАПОЧВА ГОЛЕМИЯ ДОЛ И ОТ ДРУГАТА СТРАНА Е КУРТ ДЕРЕ. КОГА ПРИДОДЕ МНОГО ВОДА КАТ ВАЛИ У ДЛЪБНАТО МЯСТО ПРУЖИНИ ДВА КЛАДЕНЕЦА ДЕКА ГИ ВИКАТ ГОРЧИВОТО И СЛАДКОТО КЛАДЕНЧЕ. КАТО ТРЪГНЕШ ОТ РЕКА ЛЕСИДРЕНСКА И МИНЕШ ПОКРАЙ МЕСТОТО КЕЛКА НỌ ДЯСНА СТРАНА ПРУЖИНИ ЕДНА РЕКА ДЕТО ВЛИЗА У ТАЗИ РЕКА И НАГОРЕ ПРУЖИНИ ЕДНО ГОЛЯМО ДЕРЕ. ТУКА НỌ СМЕСИТЕ ИМАШЕ ЕДИН МАНАСТИР РАЗРУШЕН И СЕ ВИКАШЕ ПРАВОСЛАВНА НИКОЛА.ОТ ТОВА МЯСТО НАГОРЕ ИЗ ДЕРЕТО ПЪТ МИНАВА ПОКРАЙ ЕДНА МАРА И В НЕЯ ПРУЖИНИ СКЕЛЕТИ НА УБИТИ ПОМАЦИ И НАД НЕЯ ПРУЖИНИ ЧИФЛИК. .. .. ..ЩЕ ВЪРВИШ ВСЕ НАГОРЕ ИЗ ДЕРЕТО И НỌ ВИСОКО ЩЕ ИЗЛЕЗЕШ НА ЗАПАДНА СТРАНА В НЕВИШ КАЛЕ. ЮЖНО ОТ КАЛЕТО ПРУЖИНИ МЕЧИ ДУПКИ И ПРЕД ЕДНА ОТ ДУПКИТЕ ИЗКОВАХМЕ ЕДИН КРЪСТ. КАТО ВЛЕЗЕШ В УСТАТА НА МАРАТА НА ДЯСНАТА СТРАНА ДО СКАЛАТА ОСТАВИХМЕ КАЛАУЗ. ГОРЕ ДЕТО ЗАПОЧВА ТОВА ДЕРЕ МЕСТОТО СЕ КАЗВА МУА. ОТ ЕДНАТА СТРАНА Е КУДРЕТ КАЛЕ А ОТ ДРУГАТА СТРАНА Е КУРТ КАЯ. ИМА СТАРА ПЪТЕКА ДЕТО ОТИВА У СТЪРГОПА КРАВАРНИК ПОКРАЙ ВЪРТОП МЕСТО, ПРЕЗ ГЪСТА И НЕПРОХОДИМА ГОРА И ОТИВАШ НА МЕСТОТО ЗЕДЯ И СЕТНЕ ПО МНОГО ЛОША ПЪТЕКА СЕ ОТИВА НА ЯВОРОВА ПОЛЯНА.ПРЕД ТЪНКАТА ПЪТЕКА НАД СЛАДКИЯ КЛАДЕНЕЦ НА ЕДИН КАМЪК ИЗКОВАХМЕ КОКОШКА С ТРИ ПИЛЕТА. ТЯ Е НА 5 КРАЧКИ НА ДЯСНО ОТ ПЪТЕКАТА. ТАМ ОСТАВИХМЕ КАЛАУЗ. НАПРЕД ПРУЖИНИ ТЯСНО МЯСТО И КАТО СЛОЖИШ КОЧИЯ ЖИВОТНИТЕ НЕ МОГАТ ДА МИНАТ ОТ ЕДНАТА МЕРА У ДРУГАТА. НА ДЯСНАТА ТИ СТРАНА Е СУХАТА ЧЕШМА, ЕДИН ГОЛЯМ СТАНОВИТ КАМЪК И ОТ НЕГО НАДОЛУ СЕ СЛИЗА В ГОЛЯМАТА УРВА ДЕТО СИСТЕМИ КОГЕНЕРАТОРНИ САМОГРАДНОТО КАЛЕ И БАЛДУВИНОВАТА МАРА.КАТО КЛЕКНЕШ ДА ПИЕШ ВОДА ОТ СЛАДКИЯ КЛАДЕНЕЦ И КАТО СЕ ОГЛЕДАШ НАОКОЛО ЩЕ ЗЪРНЕШ ЕДИН КАМЪК И НА НЕГО КРЪСТ И НАД НЕГО Е ЕДНО КОТЛЕ. КАТО ПОГЛЕДНЕШ НАПРЕД ЗАД ПЪТЕКАТА ЩЕ ВИДИШ СКАЛА ДВА ЧОВЕШКИ БОЯ ВИСОКА. НА СЪЩАТА КАНАРА СЕ ГЛЕДА ОБРАЗ ЧОВЕШКИ И Е ИЗПИСАН ПОЛОВИН МЕСЕЦ. МЕСЕЦА Е ТАПА И ПОКАЗВА ЧЕ ТОВА Е ВЯРНОТО МЯСТО. ТУКА ПРУЖИНИ ВХОД ЗА МАРАТА И НИЕ ВИДЕО ЗАТРУПАХМЕ И ЗАМАЗАХМЕ С ЛЮКЮМ ПРАВЕН ОТ СЪЩАТА СКАЛА ТА ДА НЕ СЕ ПОЗНАВА. НИШАНА Е ИЗРАБОТЕН ВЪРХУ ТАПАТА И МАЛКО КАЛАУЗ ПРУЖИНИ.КАТО СЕ ОЧИСТИ СЕ ОТВАРЯ ВХОД. НИЕ ВИДЕО ЗАПЪЛНИХМЕ. СТИГА СЕ ДО ЕДНА ГРАМАДА КАМЪНИ. ПРЕД ТЯХ ПРУЖИНИ КАНДИЛО А НỌ СТЕНАТА ПРУЖИНИ ЕДИН КОТЕЛ БЕЗ ДРЪЖКА. КАТО ИЗЛЕЗНЕШ ОТ ТУК НỌ ШИЛИГАРНИКА ПРУЖИНИ ГОЛЯМО БУКОВО ДЪРВО ДЕКА РАСТЕ И ДО НЕГО НА ЕДНА ПЛОЧА ПРУЖИНИ ИЗКОВАН КРЪСТ ПЕРГЕЛИЯ. КАТО ОБЪРНЕШ ПЛОЧАТА НА НЕЯ ПРУЖИНИ НИШАНИ ДЕТО СОЧАТ ЗА ДВАТА ВХОДА НА КЪДЕ ДУНАВА И СА ПИСАНИ КРАЧКИТЕ ДЕКА Е ЗАТРУПАНА И СКРИТА КНИГАТА. ТЯ Е НАПОЕНА И УВИТА ЦЯЛА С ВОСЪК.КАТО ОТИДЕШ НА СУХАТА ЧЕШМА И УРВАТА ДЕКА ЛОВИ НАДОЛУ СЛИЗАШ НА ЕДИН КАМЪК КАТО НỌ ДИКИЛИ ТАШ ДА ПРИЛИЧА. ТАМ ПРУЖИНИ ЗАТАПЕНО С ОЛОВО МЯСТО И НА НЕГО Е ИЗРАБОТЕНА ОТГОРЕ ТАПАНДЖА И ТЯ ГЛЕДА ДЕКА СА ХВЪРЛЕНИ КАТЪРИТЕ. НА СРЕЩА ПРУЖИНИ ЕДНА ОТВЕСНА МАРА ДЕКА УСТАТА И СА НАГОРЕ И ЗАД НЕЯ ПРУЖИНИ ЗАТРУПАНА МАРА. ПРЕД НЕЯ ПРУЖИНИ КАМЪК КАТО МЕЧКА ДА ПРИЛИЧА И КАТО ДА Е КЛЕКНАЛА И ГЛЕДА НАГОРЕ НАКЪДЕ КУЮМДЖИЙСКАТА МАРА. ПОМЕЖДУ МЕЧКАТА И КОЮМДЖИИСКАТА МАРА ПРУЖИНИ ЕДНА ХАРБИЯ И ПОД НЕЯ Е ВХОД ДЕКА СИСТЕМИ ПРАВО У РИМСКОТО СЪКРОВИЩЕ.ТАМ ПРУЖИНИ 4 ДУПКИ ДЕТО СЛИЗАТ МНОГО ДЪЛБОКО И ДОЛУ ВОДА ТЕЧЕ. ОТ СУХАТА ЧЕШМА ДЕКА Е БАШ НА СТЪРГАТА ЗА ИЗЛИЗАНЕ НА ЯВОРОВА ПОЛЯНА ПРУЖИНИ ГОЛЯМО ДЪРВО. ЕДИНА МУ КЛОН Е НỌ ЛАКЪТ И БАШ НА ЛАКЪТА Е ЗАБИТ ГРЕДАРСКИ ЕКСЕР ПОЛВИН АРШИН ДЪЛЪГ. ГЛЕДА НА СЕДЛОТО АНАДОЛСКО ДЕТО ПОКРИВА УСТАТА НỌ МАРИТЕ. НА НЕГО ПРУЖИНИ РЕЗКИ ДЕТО СОЧАТ ВХОДОВЕТЕ НА ТАЗИ МАРА.Всичките входове затрупахме здраво и комините затрупахме с много асър чакъл и люкум правихме та да не може да се угади нищо що има отдоле. Зад седлото анадолско на малка скаличка изковахме знак два меха кръстосани, черти и други нишани. Под седлото дето затваря марата сложихме две вериги и после затрупахме много отстрана.Като влезеш в марата напреде рязани дърва ще срещнеш и на изток тесен цепкол има. На него плоча е възправена и капан е направен. У бунара се слиза ала много асър чакъл турнахме. Назад ще се повърнеш у една соба. Там сърна оставихме и тя пази входа и Войводата рече повече кискиш да турим. Като отулиш големите камъни у голямата мара се влиза и това място здраво задънихме. Зад големия камък се стига до камъни сечени като за къща от 3 до 5 и 10 оки.На едно терсене място на подмола има червена плоча тънка. От Лесидренските кариери я пренесохме и тука турнахме. Като се отвори това място у друга мара се влиза и има мехове кърджалииски дето пренесохме от Балдовинова дупка с наши другари в 1800 година след голямата обсада под предводителството на Емин Бълталъ Кърджалъ.Той беше оставил много нанизи, накити и пара неброена. Много народ беше изклал и избил из Враца и града превзел и опожарил. Меховете са 29 на брой и са омешани с тархана и покрити със земя пред опушеното место......... (липсват страници)… до оджака дупка ще се отвори и се влиза у Калайджийската мара. Много съдове бакърени има. На тезгяхите има много инструменти и тука оставихме 6 броя самари наши. У тях алтън пара сложихме емений Осман пазарски 2.000 броя, секвент фондукли 1000 броя, яремлек пара и други пари. На една страна на източна страна има зазидано.ЗАД НЕГО ПРУЖИНИ МАЛКА МАРА И ВЪТРЕ СЛОЖИХМЕ 20 КОЗИНЯВИ ТОРБИ С ПАРИ. ТЕ СА НА БАЛДУВИНА И ПРУЖИНИ ЕДНО ГОЛЯМО БУРЕ КОГЕНЕРАТОРНИ ГОРЕ ПЪЛНО С НАНИЗИ И ДО НЕГО СА ВЪЗПРАВЕНИ 7 ПУШКИ С ПО 7 ЗЛАТНИ БЕЛЕЗНИКА. ТЕ СА ПЪЛНИ СЪС СИНИЛО. ПОД КАЛАЙДЖИИСКОТО ОГНИЩЕ ПРУЖИНИ ЧЕРВЕНА ПЛОЧА ПИСАНА. НА НЕЯ ПРУЖИНИ ТАПИИ НАП